В тези редове ще Ви разкажем за нашето старопланинско приключение Добрила- Ботев… това, разбира се е трудна задача, затова Ви предлагаме при първа възможност да го изживеете с нас 😊
Отдавна го замисляхме и в края на юли месец, стегнахме раниците и се озовахме на Софийската ж.п. гара с билети за Карлово. Пуф- паф, романтиката на БДЖ и няколко часа разговори в приятна компания ни пренесе неусетно на крайната ни спирка. Кафенце, сокче, а срещу нас Балкана ни зове. Без много да го мислим поехме към Сопотския лифт, от където започна нашето приключение. След около 2 часа през горски пътеки и красиви гледки достигаме до уютната хижа Добрила, където вече бяхме идвали през зимата и от там се зароди и идеята за Алпийският траверс.
Зимен поглед към връх Ботев Залезно към връх Вежен
Настаняваме се за нощувка и слизаме за спокойна вечеря, в която да начертаем плана за утре. Тъй като не сме от онези хора, които обичат да им е лесно, сметнахме да до утежним състоянието на прехода, а то не беше особено ясно. Единственото известно на задачата се оказа подходът ни към билото. 5 часът АМ :), раници пълни с връх 🙂 , запалени челници 🙂 , подострени щеки 🙂 и доза мотивация за изкачване до билото.
Така по развиделяване след свеж старт, с пресни сили и настроение, посрещнахме изгрева на връх Амбарица (2166 м). А от там ни очакваха панорамни гледки във всички посоки, няма как да е иначе. На границата между Севера и Юга сме и нищо не пречи пред погледа ни. На запад мятаме без проблем до връх Вежен (2198 м), а на изток връх Ботев (2376 м) ни закрива останалата част от билото. Красота за сетивата и очите ни, която ни мотивира да продължим смело напред.
Нетърпеливо се спускахме към малкия Купен (2100м), намествайки тежките раници. Пътеката ни се виеше по стръмните склонове, деретата се виждаха около 300 м по- надолу. Няма как да не спрем за снимки, а срещу нас Купена (2169м) изглеждаше много внушително и някак си човек се чуди от къде ли по тея зъбери ще да минава пътеката. Достигайки до него всъщност установихме, че има един сложен участък около 10 м, но там има въжен парапет. Скален улей, яко катерене…особено с 20 кг на гърба 😊
Старопланинското било и Купените за фон
Най- после сме на върха 😊 Разписахме се в тетрадката и поехме надолу. Там опасните участъци са два, но пак има въжета 😊 Купена беше зад гърба ни и навлязохме в Кръстците (2035м)- поредица от трудно преодолими скални стражи. Тук съветваме без тежки раници и стърчащи нещица от нея, тъй като най- лекият полъх на вятъра може да те извади от равновесие. В края на Кръстците излязохме по билния ръб и с много драпане, успяхме да се изкачим на Костенурката (2034м) 😊 От там нататък беше лесно…следваше връх Жълтец (2226м). С поглед зад гърба ни, разбрахме от къде идва името на Костенурката- причудливо скално образование, надвесено на юг, наподобяващо огромна костенурка. От тук всичко изглеждаше лесно и по план трябваше да нощуваме на хижа Рай, но…. Балкана за пореден път показа колко е непредсказуем. Достигайки на около 40 мин. от заслон Ботев, времето рязко се промени. Падна гъста и непрогледна мъгла, задуха силен вятър, а в последствие силен дъжд с гръмотевична буря.
Ботев в облаци Началото на мъглата
Бързо облякохме дъждобраните, отделихме всичко метално от нас, изключихме телефоните и изчакахме бурята да отмине малко, за да може да продължим. След това плана рязко ни се промени и решихме по най-бързия начин да достигнем до заслон Ботев и да останем там за нощувка. Престоят ни на заслона беше изключително динамичен. При пристигането си, установяваме, че сме загубили GPS-a си по пътя. Чакайки бурята да отмине, за да потърсим загубеното се запознахме с много планинари търсещи красотата на Балкана. В истории, легенди и приказки премина вечерта ни 😊
Неусетно мина и тази нощ, а сутринта рано, рано бяхме нарамили раниците и използвахме хубавото време, за да поемем към върха. Най- високият в Стара планина- Ботев (2376м). Качването, слизането и престоят на върха ни бяха около 2 часа. От там решихме да поемем не по известната Тарзанова пътека, а през резерват Джендема. „Джендем” на турски означава пъкъл, ад. Високите недостъпни скали, стръмните дерета, тъмни вековни гори и непредсказуемото сурово време са допринесли за името на местността. Но това, което е ад за хората, се е превърнало в рай за дивите животни. В резервата се срещат едри бозайници като вълк, диви кози, благороден елен, както и емблемата на НП„Централен Балкан” – мечката. В „Джендема” са се съхранили вековни букови гори, повечето недокоснати от човешка ръка. Суровата красота на „Джендема” в по-голямата си част и до днес е недостъпна – стръмните пропасти и гъстата растителност успешно пазят тайните на планината.
И така след около 6 часа достигнахме до най- високият водопад в България “Райското пръскало“- 124 метра. Образуван е от водите на Пръскалската река, идващи от вечния снежник, разположен под връх Ботев, който дори през лятото не се стопява напълно. След като тече по полегатия тревист склон на върха, потокът достига до горния край на скален пояс от отвесни скали, наричани Райските скали, и прави големия си скок.
След като се налюбувахме на водопада се спуснахме към хижа Рай, където направихме кратка почивка за обяд.
Райското пръскало Гледка към хижа Рай
Заредени с нови сили поехме към края на нашето приключение, а именно местността „Паниците“ близо до Калофер. Това ни отне около 4 часа с почивки и снимки. В местността нямаше транспорт до гарата, но ние успяхме да намерим….на авто-стоп.
В това приключение имаше от всичко 😊 Необятни гледки, адреналин, нови приятели и много веселие 😊 За да изживеете това и Вие, следете на сайта ни WWW.SHERYTOUR.BG , както и в страницата ни във фейсбук – Пътешествениците на Шери – за нови дати за този преход и подробности.
Бъдете здрави и очаквайте нашите нови приключения за пътешественици 😊
Вашите разказвачи на пътешествия Благовеста и Милена 🙂
